|
|
| Тема |
 фрагменти |
|
| Автор |
нeтoчka () |
|
| Публикувано | 12.05.06 22:37 |
|
|
|
Но това ли е дъното?
Виж!
И смъртта вътре в мене,
която
се усмихва лукаво –
болиш
и ми липсваш,
но само понякога
(си мечтая да имам
ръцете ти)...
***
не изплаках скръбта си –
донесох я
пред олтара
на мъртвите спомени
в невъзможната битка
за себе си...
***
все я губя –
онази надежда,
дето трябваше
да ме пази,
а нощта е
злокобна вещица
и луната се пълни
с проклятия...
***
ти не вярваш, нали,
че те чакам,
че те търся в очите им –
стъпките
са отворени рани
в кървящото
и не виждам посока
за връщане...
***
зная как е започнало
всичко,
как ще свърши
и знам, че те няма,
търся път
през следите на странници
и купувам на едро
вяра...
***
по пълнолуние
си отварям кутията
с думите
и мълча,
ти си сянка от друго,
ти си късче
забравена лудост.
Нямаш име.
Не съм те загубила.
| |
| |
| 
|
|
