|
Тема |
пролет |
|
Автор | пpиятeл (Нерегистриран) | |
Публикувано | 12.05.06 16:23 |
|
|
Пролетта, настъпва да, с пяната по повърхността на локвите.
С живота, който гледа тихо от хралупата на дъждовното дърво.
Корените са пропити с кални вадички.
Трева, която се е затаила да се съживи.
И настроението е тихо,
с велосипеди изоставени от есента.
Чистичко измити са всички камъни,
Дървета със дънери подгизнали.
и клони почернели от дъждовната вода.
Ако пак си спомням пролет, то
искам да е като тази.
Защото пролетта е времето това
Когато всичко се разделя.
И хората си тръгват в пролетта.
|
| |
|
|
|