Здравей,
Четох твои стихове и много ми допаднаха. дори се замислих, че от някои от тях могат да станат чудесни песни. Дано попаднат в добри ръце е това да се случи...Това, че хората са дебелокожи е било винаги, аз съм от едно по-старо поколение и от моите познати малцина обичаха поезия, или следяха какво и от кого се пише.Естествено имаше и други и именно с тях душата ми е в близост и до ден днешен. Дори от двете ми деца, синът ми обича и търси изяществото на думите, докато девойката си пада по-философски и други автори - няма лошо. Може би някога ще има потребност, или ще възприема поезията единствено чрез песните които слеша?!
А за самотата, няма възраст, няма рецепта. Може би един такъв клуб помага на някои от вас/нас. Остава надеждата...че ще срещнем, този който ще я прогони завинаги... Именно това ти желая, а за стиховете които пишеш вярвам че ще можем да ги четем и в бъдеще...благодарение и на Ст. Пан.

[[