|
|
| Тема |
 Що за цирк |
|
| Автор |
laureate (непознат) |
|
| Публикувано | 09.05.06 23:47 |
|
|
|
Що за цирк
Като клоуна, вечно усмихната
но в душата си тъжна, потисната.
Разсмивам другите, но само,
само себе си не мога, не успявам
В думите се губя, полудявам,
безсмислените рими сякаш
пъзел детски май сглобявам...
И в търсенето ви разсмивам, а
себе си...себе си натъжавам...
Клоун съм, клоун с тонове грим
за това съм твоя палячо любим
Като теб в живота си роля играя,
но на сцената оставам докрая
Там живях, там умрях,
само като другите да бъда не успях
Моята радост на вас дарявах
и в замяна тъгата ви получавах
дълбоко в себе си я скривах
сякаш в дън земя заравях
слезнех ли веднъж от сцената
на яве я показвах и се наранявах.
На парчета душата си разрязвах
като стъкло от сцени най-различни
за утре вечер новите роли комични.
Всеки ден оставах в плен на цирка
и живота си изгубих в някаква сбирка
от най-различни мисли, монолози
а те се превърнаха в смешни некролози
На тях лицата ми хиляда стояха
и все още се усмихваха, изкряха....
| |
| |
| 
|
|
