всъщност, вълнуват ме неща.
харесват ми неща.
изживявам неща.

понеже не съм професионалист, не мога да определя дали са талантливи или не. обикновено (в четенето конкретно) като ме завълнува едно нещо и се захващам с него. понякога усещам в един момент една тягостност, едно усещане за недостатъчност и... обикновено, след като превключа на "професионализъм", се оказва, че май наистина е посредствено, макар че има интересност у него.

обратния случай - от пръв поглед е видно, че е дарно, талантливо, пипнато. ама не ми е интересно. не ме вълнува. е, по дяволите, ами не ми е ценно. колкото и да е талантливо. затова предпочитам - да ме вълнува, да изживявам тягостните мигове на откритието, че е бездарно, ама да ме вълнува. да ме вълнува, разбираш ли. аз не писател, аз читател. истински. не професионален. четенето ми е удоволствие. изживяване. та, добро - лошо... какво общо има? важното е да вълнува. да те предизвиква. ако щеш и отрицателно.

оставете ме с вашия професионализъм. изкарвайте си хляба с него, палете червените лампички в главите на такива като мене с писъците си за добро и лошо. за да удържим заедно нивото. ама само ми палете червената лампичка. нищо повече.

------------------------
Слушай беззвучието...