за нея някъде някой
съчинява музика
или стих
или не умее нищо такова
/ да речем не е човек на изкуството/
а просто приготвя вечеря
или прибира от пода
разпиляното й бельо и чорапи
взира се в поизбелялата й снимка
мислено я погалва
/Господи,дори му изтръпват пръстите/
и си представя как отмята косата си
онзи непокорният кичур,
който навива на пръста си
когато е леко напрегната
или как слага тънък слой червило
пред огледалото в банята
все още мокра от душа
напряга паметта си
за да си спомни парфюма й,
докато си мисли:
Тя е...Тя е толкова прекрасна!