много е красиво

Как ми се искаше
да стъпя накриво...
И май ми личеше, нали?
...........................................
Всъщност,
точно в тия броени минути,
които, ей така, пропилях,
с изтънели мечти
и обяздени мисли,
от “съм”
се превърнах във “бях”.



напомня ми нещо преживяно

the last thing I heard was a muttered word as he stood smiling above me with a rock in his fist