s.o.s
(Не заменяй цигарата с игла!)

Младежо променен, нима забрави
стаения си ужас от игли,
спринцовката, сълзите си - жарави?
А бялата престилка? Как боли!!!

Нима не помниш още миризмата
на йод, на спирт и грозния им цвят,
памукът сам как търсеше ръката?!
Ти мразеше тогава онзи свят.

Сега си взел иглата и потрепваш
при спомена за бликналата кръв.
Устата ти пресъхва. Столът- лепнещ.
Обиден си. Знай, ти си просто стръв.

Твърдиш, че си пораснал, че си силен,
но трогваш се от детските сълзи.
Финансово си зле и си лабилен.
Човек ли си - добре си помисли?!

Да, с хапчето, навярно, ще успееш -
приятно е и няма да боли.
Но сондата да глътнеш не умееш,
повръщаш и е гадничко. Нали?

Спомни си мило майчините ласки
през онзи ден на болка и на страх.
Спомни си ти очите най - прекрасни.
Не ще ти позволи тя нивга крах.

Поискай и светът ще те обикне.
Поискай и денят ще бъде твой.
Надежда във душата ще проникне.
Ти пак ще си единствен, сине мой.