тихо е като молитва
изгубени са всички думи
пътищата са посърнали, от ръката
ми към теб се раздалечават за
да се обгърнат ли там, повторна среща
ли не знам, пътищата водят от мен
губя себе си и се лутам на няколко
места едновременно, построй
храм, където да се срещнем
моля те, думите се губят изреченията
скитат поотделно, смисълът е там
към теб, разпръснах съзнанието си и
всяка река от прах потече поотделно
стъпките не виждам, повече от песъчинките
са мислите ми на парченца, аз запратих
се в това поклонение, тръгнаха телата ми
душата ми се процеди през ситотото на горите,
всички животни впрегнах пред колите си,
колелатаотсичат дните ми и дори не подозират
за кочияша от съседната пътека, пак аз впрегнах
всички демони и се надпреварвам със себе си
измъчвам всички клетки от тялото си, този път
всичко иска да изчезне с исключение на една
единствена врата, без нищо, чакай ме при себе си.