|
|
| Тема |
 Самурайска клетва |
|
| Автор |
Cтeн () |
|
| Публикувано | 13.02.06 15:36 |
|
|
|
Kогато забравям откъде съм тръгнал.
Паля цигара.
Оставям погледа мрачен да говори.
Отпускам думите.
Като остриета на самурайски меч.
Отпивам от омразата на околните.
Храна е...
За която съм готов на дива сеч.
Това ли бях, преди да порастна?
Къде се изгуби "момчето, което говори с морето
на някакъв странен език" ?
Сигурно плаче.
Изгубило своята пътеводна звезда.
Сигурно страда.
Забравило своята мъжка мечта.
Сигурно търси ваза,
на която да сложи свежа багра сега.
Сигурно е.
Понякога, си спомням.
Аз съм този, който чува звуците на тишината,
Същият, който нехае когато Бог обърка нещата.
Откаченият оставил цветя на Луната.
Онзи, твърдо решил - засега ... да поживее на Земята.
| |
| |
| 
|
|
