|
*
Друг станах ,но вярата ми е същата .
Душата ми се радва ,но тайно .
Свикнах да строя чужди къщи ,
после казвам ,че плача случайно.
Усмихвам се ,навик , но не се радвам .
Знам ли , дали не прибързвам
делникът да обявя за празник
или
да подаря подарената си риза ?!
Тъмното? Отдавна не може да ме изплаши .
С него е ехото - от истини и стъпкани думи …
Скитат душите ни ,радваме се ,смеем се и плачем
и оправдаваме чуждите и свои земни безумия .
*
Момиче
Момиче , златно момиче , що чакаш още
водата златна бързо да дойде ?
Нима не виждаш ,че полунощ е ,
И водата е мътна и неспокойна ?
Пък и отколе тук златна вода няма ,
най-светлият цвят е сивотата ,
а ти си млада и нямаш рана
още нито по тялото ,ни във душата .
Блазе ти , моме ,че още си млада ,
че ти е чиста снагата ,душата ,
че още никому чергата не запали
и кротко чакаш там ,до реката .
Не помниш – гадинките отдавна умряха
заедно с бабата ,дето те прати
тука да чакаш…Кой да ти каже ,че
цветовете отдавна отми ги водата .
Бягай , девойко ! Иди си в къщи ,
измий лицето ,сложи софрата,
с глас на луна покани слънцето
у вас да влезе,теб да послуша
тихо и кротко как ще му пееш
как едно време имаше чудо
- златна водата в реката се лееше .
*
“Не само с хляб …”
Гладен съм ,но не за хляб .
Той си е на масата .
Трябва да има път по света ,
По който доброто
като него да втасва .
За целта обаче трябва да тръгна
без значение – през време или пространство .
Иначе
всички посоки са
смъртни
без скитници с моето постоянство .
Другояче :
Ако няма кой да тръгне ,
кой ще изтръгне
от пространството – звуци за дума ,
от времето – молитва
за дъжд вместо
клетва за чума ?
Та да осъмне слънцето
И пътникът да донесе хляб .
Да не свърши , а да започне
от там – следващото пътуване .
*
Кой ?
Хора за хора леят куршуми ,
леят куршуми – дават душа ,
дават душа – отварят дума ,
дума отварят – отварят врата ,
но
когато свършат куршумите,
и залости някой вратата ,
и щом литне думата ,
пък след думата – и душата ,
ще каже ли някой : А бе ,
имаше някога хора ,
дето не сваляха крак от седлото
все заради други хора,
ама и сега има !
Ще каже ли
някой …
Кой ?
*
Искрено
Бос по жарава да мога да ходя ,
сам през морето да мога преплувам ,
до Господ сутрин да мога да литна
- ще ли ми стигне ,за да съществувам ?
Ще ли ми стигне ,за да съществувам ,
ако не бях дочул сутрин гласът ти ,
ако не бях те видял сред мъглата ,
ако душата не бях ти целунал
Бос по жаравата – щях да изтлея ,
Сам във морето или в небето
Що щях да търся ,че да живея ?!
*
Опитвам се да избягам от света ,
за да срещна себе си .
Но извън пъстрата шумнота
не мога да се позная .
Светът все ме връща назад –
мога ли там да се позная ?
Изкушение или
проклятие е
да не бъда
повече
сам ?
*
Изложба
Портрет на жена .
Красиво .Възхищавам се .
Решавам
на картината
стих да посветя ,
Та повече хора да разберат
за какво дума става .
Случайно покрай мен мина една
дама .Погледнах – не … да … тя е !
Захвърлих листа и
зарязах стиха ,
настигнах я :
- Простете ,
може ли
да се запознаем ?
*
Улиците
са въжени мостове,направени неподправено .
Майсторите / като в апокриф / са забравени .
За щастие въжетата са здрави , но издържат самотници .
Затова и не се познаваме .
Вървим по въжетата .
Усмихваме се неясно.
Носим понякога цветя .
За болката в усмивките
отдавна сме се договорили безгласно …
*
|
Осем ... стихотворения ?
