|
Откровеност
След толкова алкохолни бдения
Все още чувам ,мисля ,
и вярвам – щом има спасение ,
не може да няма Спасител !
Отнякъде съмнение плува ,
но с него бързо се справям ,
ръцете като сърцето пулсират ,
чашата сама се излива в устата …
Времето често не стига ,
все повече то става нощно ,
но … стига за време и пиене !..
Така се приспиват бунтовници …
*
Ами ако …
Продава Мария
Христос на тържището .
Купува го Ирод ,на сметка ,
по-евтино .
С толкоз не може
даже
ремик за обущата си
да купи .
Малко по-долу
Кръстителят взима акриди и вино ,
че иде неделя .
Днес Симон опрощава лихви ,
Саломе - продава гердани.
Днес един роб струва
пет риби и два хляба .
Някой
крещи сприхаво :
- На ти роба ,
върни ми хляба !
Блясва кама срещу слънцето
като рибешко око – сиво и лъскаво .
Писък пробива високо .
Камата – вече е кървава .
И Ирод ,Йоан , Саломе ,
Симон и Мария виждат
Христос казва на мъртвия :
- Стани и ходи !
Мълчи тържището .
Все още никой не вярва .
А по-късно …
Ахасфер
Когато се завърне Ахасфер
ще се зарадва миг и векове ще плаче .
Над тъмната земя като над парещ въглен чер
ще падат сълзите – последното причастие .
Сама на себе си земята ще си бъде сянка
И в полунощ синът ще чуе глас ,
ала гласът на вятъра .
Дърветата – отдавна овъглени ,
отдавна вкаменени – старите гори ,
и като спомен каменните птици
със погледи в далечните звезди …
Наплаче ли се Ахасфер ,
- простете – ще напише със сълзите ,
и ще си тръгне с поглед изстуден ,
за да умре повторно ,след мечтите си .
*
Без коментар …
Цял живот се учим да умираме
все нощем ,в таен призрачен колеж ,
след пета водка псуваме ,пасуваме
и вместо пяна по устата – скреж .
Отдавна дъждове не са валели
ни в моята ,ни в чуждата земя ,
и няма нито оран ,нито жътва ,
защото и земята ни една !
Но всяка вечер тихо ме разпръсва,
и всяка утрин тихо ме събира ,
за да изчезна бързо и внезапно
изпод изригнала лавина ясни рими .
А кой си помня другите неща :
Отец ,
и Алилуя ,
и Амин ?
*
Послепис от Адам
Порок молитвата е ! Аз не искам прошка !
за двете – Бог не ме е посветил ,
но си признавам – ябълката вкусих ,
защото исках да си имам син !
Веднага ни изритаха от Рая ,
но Адът още беше немислим.
Оставиха ни на Земята – тук все има
пролята кръв и плачещи очи .
Опомних се – човешки – твърде късно ,
и имах не един син , а двама …
… исках да заплача ,но не можех ,
дори когато Каин свърши с Авел .
А , Ева ?
Тя не беше посветена ,
защото аз говорих със змията ,
преди змията да излъже Ева …
*
|
Пет стихотворения
