Поклон!
Поезията му е светла..какъвто ще остане и споменът за него- светъл..

Привечер.
И нищо не се чува.
В здрачината - селска тишина.
Добър вечер!
Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.
Мама ме целува -
в двете длани
мъжко, необръснато лице.
Две сълзи, запазени от лани,
скрити в най-дълбокото сърце.
Уж съм вещ във българското слово,
а не мога да усетя сам
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян…
Ябълки във шепите събрани.
Прясно сирене и стар ошав.
Думите й - малко неразбрани -
слушам аз
и ням, и гологлав.
Някъде детинството ми плува.
Кучета, волове и жита…
Добър вечер!
Мама ме целува.
Мене ме целува вечността.

Павел Матев