Вече няколко пъти се връщам към стиха ти.Много исках да ти кажа колко истински го намирам.Не го направих,защото ме спряха последните думи в него-сториха ми се малко чужди.Но продължавах да се връщам и да те чета въпреки тях-удоволствието е голямо.Харесва ми всичко:чувството и мисълта,вложени в стиха,думите,в които си ги облякла,ритъма...Да не спра и да не бягам-това е,към което съм се стремяла и аз,но ти си го изказала така въздействащо и с такова разбиранеБлагодаря ти!