Тръпки...хладни.... "издълбаване", бодеж...Оня хаплив език и усещането за нещо хем непримиримо, хем почти обречено.. Много специфично влияние ми оказва прочита на всеки един от стиховете й. "Огледало" е любимият ми . Сега пак си го припомних. Като цяло обаче ми трябваше повече от един прочит, за да доловя нишката и да възприема нейния поглед на нещата. Явно е била бунтарка. Но усещането , което ми оставя отвътре, определено е много силно и трайно. Бррр...

П(р)оезията ти безумно много се доближава до онова, което обичам да чета! и до онова, което търся да прочета. Мразя анализите, но със сигурност ще чакам да прочета още от теб.

"Той е Начало и Надежда. Другият си тръгна с оптимизма ми. След него четири сезона ме заклеваха да дишам... "
Поздравления за тези 2реда, които са разказали един цял период от живота ми..мммдаамм...