"задушавам се във своите мечти." -> не е добре. мечтите не задушават. да отравят или да прерязват - да, но не и да задушават.

"Къде си? Къде пак отиде?" -> лично, бих погледнал по-абстрактно. през човешката натура, а не с директен въпрос: "Къде си?". смешно е, като да се пита, защо водата е мокра.

разбира се, някой може да има подобно усещане за света. това дори може да е чаровно (за момиче). но да ми приписват на мен (който не съм момиче), е не мога да приема.

"Защо ли нежността ми те ранява?
Защо ли радостта ми те гневи?
Може би само сълзите ми те радват,
може би болката те прави по-щастлив!
Ето ги: и сълзите, и болката, и страданието,
и целият си живот ще ти дам дори."

това е трудно да се определи, по-скоро противоречието. моментът на контакт, досегът като начало. самото преминаване на границата, приближаване и отминаване което може да се превърне в започване или може да не. несигурност.

но това не е да направиш другия тъжен и да си тъгувате заедно. :)

също, нещо по-дълбоко от самата игра. или ако можем да кажем моментът на критично решение в играта. защото в този момент настъпва промяната (или поне това е целта). това не е нещо оттренирано, а е самият сблъсък. характерът на човека изложен до крайност, почти интуитивно търсене на парадокс. противоречие със себе си, за да се открие нов път, ако може.

но това, което не е хубаво, е рамкирането в една позната схема (рики мартин), колкото и аз да се опитах да и дам нестандартни тълкувания. някак си не ми харесва. едва ли се случва точно това. привличането възниква на мига. останалото са опити на човека да се домогне до този миг. каквито и да са средствата.