Знам,че "професионалист" звучи дразнещо.Но, съгласи се - четем бледи, лишени от ритъм, написани с толкова беден речник нещица- да се чудиш откъде това самочувствие.Изразяваме чувствата си с думи.Ами, хайде да ги научим, колкото повече, толкова по-добре.Затова мисля, не е лошо да се чете, не само поезия , но и проза.За да успеят другите да съпреживеят случващото се с теб , да докоснеш душичките им , да потръпнат сърцата им и да възкликнат "Господи,колко е истинско!Като че ли аз съм го написал"
Преди време моя позната ми даде ръкописа си - проза, да го прочета, да редактирам,където реша и да си кажа мнението за написаното като цяло.Е, тогава си спомних за един предговор написан за книга на Ъруин Шоу от Димитри Иванов.Той го наричаше "професионалист".И това звучеше като комплимент към големия талант.Та, Шоу казвал, че ако след , да речем 3000 /не си спомням точно колко/ думи не се случи нещо като действие читателят ще загуби интерес.Сигурна съм , че не ги е броил.Усещал го е интуитивно.И това не прави романите му нагласени.Чета ги с удоволствие.Какво беше сътворила моята позната?Едно скучно,монотонно ,тъжно мърморене в почти 400 страници.Никакво действие.Равно поле.Скука зельоная.Впрочем- издаде книгата.Със собствени средства.И даде интервюта.На познати журналисти.От това книгата не стана по-четивна.
Никога не съм се изживявала като изграден поет.И сега смятам,че доста безразсъдно публикувах тези две стихчета.Чувствам се задължена на всички, които отделиха от времето си , за да ги прочетат.
Не знам дали ще се регистрирам.Но ще продължа да чета публикациите в клуба.
А ти пиши!Безспорно доставяш удоволствие на всички , които разбират от истинска поезия.Надявам се да имаме друг хубав повод да си пишем.Успех!

П.С.Това е 4 вариант на отговора ми.Има много заявки за клуба и не успявам да се вмъкна.