..малко я недолюбвам тая думичка "професионализъм" в комбинация с поезия.. За мен всичко е дарба. Започнеш ли да четеш тонове поезия само и само да се учиш как се пишат хубави стихове, неминуемо усвояваш част от стила на съответния автор и "размиваш" своя. То трябва да ти идва отвътре, да може ей така от един поглед към мократа трева, от едно подрънкване на кубче лед в чаша или дори от един падащ лист хартия върху вода, да изплуват в съзнанието ти емоции и картини, които крещят, че искат да се "родят", да излезнат вън от теб.. Не си представям някой да седне да пише стих 3дни, да го наглася според това колко професионално звучи, дали тоя епитет ще се хареса на читателя или не, дали да пропусна глагола, дали да сменя куплетите... Вярно, че стиховете обикновено търпят редакции от автора, но почти никога промените не са драстични. Та затова все си мисля, че "професионализма" на дадена поезия си е просто дарбата да можеш да опитомяваш думите. Естествено основните стъпки и правила в поезията се учат, но това няма нищо общо с професионализъм. То е като да се научиш да прохождаш - учиш стъпка по стъпка и след като проходиш, просто прохождаш и съвсем не означава, че си проходил професионално . Само отприщваш някаква нова енергия у себе си.
Аз обаче благодаря за смисъла, който си вложила в случая

Стихосбирка нямам. Няма и да имам. Така съм преценила и решението ми е категорично. Пиша си за душата. Който иска ме чете, който не -чете други. Никога поезията не е била приоритет за мен. Тя просто е част от мен и толкова. Публикувам само в тоя форум. В още един публикувам много рядко, само заради някои приятели, даже вече не го правя. Всичко, което напоследък съм писала , го има по-назад в страниците..някъде до към 15-16та стр. може би ще намериш доста мои неща.

А за оправданието ...не се нуждаеш от такова. Един автор никога не трябва да се оправдава за това, което е творил. Така го е почувствал, така го е излял.
Всъщност и "по дифоулт" никога след това не е доволен . Ти просто пиши. Аз в този ти стих видях много близък до мене стил. До това, което харесвам като начин на изразяване и като емоция. И даже вземи да се регистрираш.!

Прекалих с философиите
Но... с времето, когато усетиш стила си, ще успееш да усъвършенстваш дарбата си и най-хубавото е, че щом я има, това става плавно и от самосебе си..