|
|
| Тема |
 Пътувам |
|
| Автор | edna (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 21.01.06 23:40 |
|
|
|
Пътувам през синята утринна свежест
към голия, брулен от вятъра връх.
Пътувам. В гърдите ми – чувство за тежест,
а в дланите – ледена липса на кръв.
Страхът ме сковава. Не виждам от болка
ни свежото слънце, ни бяла мъгла.
Не искам да знам до къде, или колко,
но искам да стигна преди да се спра.
Не мога безкрай да затварям очи
и сляпа да крача през голата пустош.
Все някога, някъде ще проличи,
че нямам посока и се завръщам.
Но ако достигна онази черта
и ако премина през голото нищо,
знам, нещо у себе си ще победя
и някак до дъното ще се разнищя.
И няма да спра, но и няма да бягам.
И няма да паля солени сълзи.
Към своята кожа докрай ще прилягам.
Човекът е личност докато върви.
| |
| |
| 
|
|
