|
Тема |
Re: Да не виждам [re: Sheetal] |
|
Автор |
az_severna (непозната) |
|
Публикувано | 11.01.06 00:20 |
|
|
Болката от загубата на обичан човек...Зная,няма думи,които биха могли да помогнат,а всичко наоколо припомня ...и болката стиска сърцето ти в шепата си.Зная,разбираш след дълго лутане,че Смъртта е само понятие...и не плачеш...но до тогава?До тогава?Стиховете ти носят цялата тази болка и нямаше безразлични ,нямаше наблюдаващи отстрани сред тези,които ги четяха.Вярно,някои хвърлиха камък,други размахаха пръст,но почти всички бяха с теб и това е главното-човек не е сам с мъката си,стига да успее да допусне другите до себе си.А ти го правиш.Бих искала да взема част от болката ти.
|
| |
|
|
|