Вариант на една басня
Е.И.

Поезията е празник за луди. Официално признат от нормални.
С тази разлика, че и ти се трудиш. Почва баснята все от начало...
Сбират всички пак - мравки припряни - зимнина за судените нощи,
само ти, със душа разкопчана, при щурците надпяваш се още.

И щом всички в леглата задишат, като своите грижи - навъсени,
ти, под лампа обесена пишеш показания - пред съвестта си.
А те / Осирис, внимавай, вече се пее за теб/
А те, вкиснати в уют туршиен, заразени с идеи невръстни,
над творбите ти протягат шии. И разгръщат душата ти с пръсти.
Твоите болки им носят утеха, твоите мисли облекли -
приличат на джуджета, в гигантска дреха.

Не по мравешки - туй да е ясно! - е живял на земята творецът,
сътворил тази хубава басня. Той е имал съдба на щуреца.

Тва е, Осирис, полужението / ти/ Ако пак не съм ясна - при вербалните си чекии, дръж егото далеч от мониторчето. Щото цапа. А, и още - зЕми се рEгни - да има къде да те напсувам. Ае, че ми истина кафето.

Мир вашему дому

Редактирано от шecтArлУXA на 10.01.06 15:57.