......сновейки както обикновено забързано и умислено из гората малкото опулено човече не разбра как отново се оказа пред УМИВАЛНЯТА и щото и днес беше особено забързано и особено умислено така си тресна главата в арката на така майсторски измайсторената от него самия УМИВАЛНЯ че чак свитки му излязоха и чак му се подгънаха малките крачета и чак му изхлопаха белите зъбки и чак веждичките му стигнаха нагло накривената му гугличка...заразтрива то старателно удареното където започна застрашително да нараства един червен бумбак който скоро си се оформи като една най-обикновена дзундзула ядно мърморейки по посока на доволно хихикащата и злорадстваща сойка-малинарка която не изпускаше подобни гледки и още по-малко пропускаше да ги разкрасява и разнася из гората ама тва е друга приказка...та споменавайки нещо за някакви оплетени причинно-следствени връзки и нечии родители взе че се натъкна на пресложните и премъдро-романтично-лирико-схизматични писаници които ММ старателно беше нацвъкала върху парченце брезова кора домъкната явно от СЪВСЕМ ДРУГА ГОРА което всъщност и накара човечето да се загледа в написаното ей така...на един дъх...както установи с почуда ... започна да чете и да си се кокори...и без това накокореното човече дотолкова се пренакокори от прочетеното че се случи нещо което му се беше случвало само веднъж когато видя...няма значение какво беше видяло...та сега за втори път в живота му рошавите му веждички ТОЛКОВА се вдигнаха нагоре че успяха да бутнат на земята иначе доста нагло накривената му гугличка която с падането си предизвика един малък конвенционален взрив в окапалата есенна шума което пък от своя страна доведе до неописуема паника сред сивите горски мравки които точно в този момент имаха общо събрание на мравуняка и остро спореха по темата дали е редно да се движат в колони по 500 вместо да си се движат както досега в колони по 1000...но това е също друга приказка с която не е нужно да отегчаваме и без това отегчения читател...и докъде бях стигнал ...а да...та чело и се радвало малкото опулено човече чело и се радвало и като прочело за раздвижилия се поток съвсем се възрадвало и толкова зело да се кефи че приседнало назад (точно върху гуглата и чак сега разбрало всъщност че си седи ей така гологлаво в тоя студ) ... чело сумтяло повдигало веждички подсмърчало почесвало се зад ухото (където според баба му било най-важно да се умива всяко едно малко човече) после се изправило и презглава се втурнало към ЗАСТОЯЛИЯ ПОТОК...потресено застанало на брега му и с опулените си очички наистина АМА НАИСТИНА видяло как за пръв път от незапомнени времена по повърхността му пробягвали леки вълнички и как лекичко клатушкайки се от едва доловимото течение по дъното му се запрескачали отдавна потънали листа...видяло и повярвало...липсваш ми - казало малкото опулено човече навело се никой да не види сълзата която се отронила по бузата му и бавно запристъпвало обратно към есенната гора...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите