|
|
| Тема |
 Невъзможност |
|
| Автор | sucked (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 06.12.05 16:04 |
|
|
|
Топъл глас,
учуден поглед,
смях.
Локви от топящ се сняг...
ръцете му издигат ме над тях.
Вървим и си говорим нещо...
държи ръката ми.
Хубаво ми е просто така...
без интимност.
...
Повика ме ...
не се обърнах...
...
Погледнах назад и
залитнах в пропастта -
ров от мълчание
отдавна изоставен
првърнат в песен
и забравен...
Търкалях се дълго и
продължих да изравям...
себе си.
Намерих и него-
изглежда щастлив
скитащ без цел
истински жив...
Сега му шепна и...
...не знам...
...не ме е страх...,
...но...
не искам да го спра...
| |
| |
| 
|
|
