|
|
| Тема |
 Суша |
|
| Автор |
reader (мИлодийка) |
|
| Публикувано | 01.12.05 10:46 |
|
|
|
Тишината ми крещи, че пак те няма,
а устните ми жадни са.
Настъпила е суша.
Разнасям празните ведра на любовта ни
и с капки макова вода ги пълня.
За да заспя отново – и поне за миг
да засънувам пак хвърчилата в небето
И техният прекъснат полет...
Зима е.
И в зимата дори летенето е делнично.
Пак драска гърлото ми старата ни тема
и пак аха-аха да се разплача.
Но вече съм голяма.
И определено
налага се да се склоня на нечие
забравено в антрето рамо.
Налага се да оцелявам ежедневно,
да чистя често мемоарната си памет
и мръсните парцали от сърцето ми
в боклука да намерят свое място.
Дамгосвам всяка собственост
с печата си
и знам, че неизбежно съм завързала
с думи и магия аз душата ти.
Тъй както ти си моята завързал.
Но суша е сега. Не мога
да преглъщам.
Започне ли отново да вали,
чадъра ще изхвърля и безпаметно
ще пия пак. Дори и да боли.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore. 
| |
| |
| 
|
|
