|
|
| Тема |
 Кой ще сподели радостта ми? |
|
| Автор | ddms (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 25.11.05 14:00 |
|
|
|
Всички вие сте добри, чувствителни и благородни хора и затова си позволявам да споделя с вас една моя малка радост:
Преди два дни ми си обадиха от Варна и ми съобщиха, че са ме номинирали в поетичния конкурс "Любовта, без която не можем", с жури председателствано от Евтим Евтимов. Изпращам ви стихотворението, с което участвах. Предполагам, че ще предизвика най-различни чувства. Моля да не ми спестявате оценките си каквито и да са те. Благодаря!
Любовта на инвалида
И какво от това, че не мога да ходя?
И какво, че съм грозен и глух или сляп?
Ех, сърцето ранимо аз имам от Бога.
Инвалидни души тровят честния свят.
И сълза от очите си често отронвам.
Всяко чуждо страдание в мене гори.
Колко мъка на хората даде, Природо!
Бих желал да те мразя. Не мога, уви.
Аз обичам, изгарям и страстно желая.
Като струна изопната стене плътта.
Ще се спре ли пред мен някой кротко? Не зная.
Ще му дам своя огън, и блян, и мечта.
Ще отворя пред него вратата вълшебна.
Чуден свят със звезди ще открия пред нас.
Нежни думи със обич и плам ще прошепна.
Ще се слеем с вселената. Ще пеем на глас.
И какво от това, че ни смятат за луди?
И какво като нямам ръце и крака?
Колко малко е нужно човек да се влюби- две мечти, две сърца, благосклонна съдба.
| |
| |
| 
|
|
