...
като циганка след табора провлачен,
изподрала глезени, през сълзи вървя,
в пазвата си крия топли спомени -
те ме греят и кураж ми дават да не спра.

Сегиз-тогиз задъхано почивам
спряла се на нечий кръстопът
и бъдеще на другите предричам,
на слабите надежда давам пак...

Такава навярно ще е мойта орисия -
опустошена, на търсещите сила да даря,
и вървя, не спирам след табора суетен,
отвътре грея, а отвън - кървя...









-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!