|
|
| Тема |
 над керемидените покриви |
|
| Автор | anastassia.terzieva (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 16.11.05 14:13 |
|
|
|
Затворих очи, станах звездно небе
вечност разстлана над керемидените покриви…
Звездите потрепват от полъха на вятъра
и примижават, галени от времето.
Усещам безкрайността на небето
някъде надолу, навътре в себе си.
Тъмносиня безкрайност.
Сякаш бавно потапяш ръце
във среднощно море.
Безплътна като Вятъра
прокарвам пръсти между атомите.
Тихо галя Вселената, витая сред световете,
извивайки белите мраморни нишки,
на своите мисли и блянове,
в нетленните покои на безвремието.
| |
| |
| 
|
|
