г-жо Терзиева, не знам кой Вие е излъгал, но не вярвайте на всеки. може да е бил някой, който се е надявал ако ви напише похвала и Вие да го похвалите. стиховете ви са толкова клиширани, интелектуално-високопарни и бездарно-натруфени, че човек не е нужно да разбира много много от поезия, за да стигне до този извод. звучат ми като опитите на някоя заблудена мечтателна тийнейджърка да се прави на интересна в лексиконите на съучениците си, а може би и да впечатли някоя още по заблудена приятелка, че все пак има някакъв талант. родителите, приятелите и учителите да казват: ех, поетеса си е нашта наска!
Гадни същества сме читателите, щото сигурно не можем да усетим това, дет вие сте усетила или сте си мислила, че усещате. Ама кво да се прави, наистина не сме социална агенция по подържане на самочувствието.