Скъпа госпожице Терзиева, извадката от устава за вътрешен ред, дето Сте я нарекли Любов по правилата на магнита си е толкова интелектуалонст, колкото аз - тарга бира. Dори присъствието на петтях Ви не е, двете е-та, в обилната гарнитура на още две защото не правят заплахата Ний може да се срещнем някога по-малко страшна, но пък ползването на остаряла форма леееко поразчупва леда между Вас и стресирания читател, останалото е още по ужасяващо, госпожице, ако получа такава своеобразна покана за любов - ще бягам в две посоки едновременно, еле пък ако е наречена и интелектуална поезия, веднага ще помоля някой да ме гръмне от упор, че да не се мъча повече.

Не Сте милостива, госпожице, Терзиева, онова, дето обещахте, че не е толкова, се оказа още по. Небето - непременно облачно, обаче ще се усмихва, пръстите - категорично ласкави, вятър, дет се заплита и не къде да е, а в косите, че и нежността - стаена... Читателите, госпожице, сме виждали доста, но толкова претенция наведнъж на мен ми дойде в повечко. Третото не го дочетох, водопадът на косите ви в прибоя ме накара да завия за поне сто твърдо. И си налях. Щото, госпожице Терзиева, понякога битовото пиянство ми се струва по-безопасно ..някак.

На калпавия поет- читателите му виновни е старо колкото света. И също толкова неефективно. Нет широк - все ще мине някой дето да Ви хареса и без да пищите като приклещена. Имайте търпения, моля Ви, Годо винаги идва. Накрая.