:)))))
ами ирландски късмет поподнали сте на нещо интелектуално

Ето това е не толкова:

Не можем да сме заедно? - Добре!
- дори без тебе - твоя ще остана.
В прегръдките на облачно небе,
немилвана, оставам да те чакам.
Със синьото на моите очи
небето ще ти се усмихва
и с ласкавите пръсти на жена,
ще се заплита вятърът в косите ти.
Ще бъдеш сам и няма да си сам,
защото любовта ми ще те следва,
и с всичко до което се допреш,
ще те докосвам със стаена нежност.


ето и това, но за него развито картинно въображение много помага:

Изливам водопада на косите си в прибоя,
сливам се с морската пяна.

Любов, ела на брега на морето,
в мълчанието на лунната пътека,
тихо ме повикай!

Влез в морната вечерна прохлада на водите
и аз, ще бъда с теб.

Във вечността, на кроткия плисък на вълните
е мълчаливата ми клетва за вярност.

С вълните се докосвам до брега
и мълчаливо те очаквам,
разтворена в безкрая на морските течения.

В ласкавия танц на водораслите
спят изоставените ми детски мечти.

Ела на брега, ще облея с везана пяна нозете ти.

Ела при извора на Водите -
с дъха на вятъра - навътре, навътре -
към извора на Водите, в дъното на Нищото.

Ела край брега,
и ще изляза от трептението на първородните,
в сумрака към теб ще пристъпя,
с длан ще докосна неспокойни гърди.
Ще се прелея в тихото пространство,
скрито в дълбините на очите ти.
Ще заплувам към Извора на Водите.

В мълчанието и грохота на водната стихия
Аз те очаквам.
И вълните несмело те търсят
по каменисти и пясъчни плажове.



www.lex.bg/members/anastassia.terzieva