Ирландски късмет, г-це Терзиева, толкова мълчание за думи...и точно моето мнение. Но Вие Сте силна, ще го преживеете, нали светите и извирате, хората, госпожице сме кьорави понякога и никак жадни -друг път, ако ни простите, че сме хора де. Иначе стихотворението си е интелигентно написано и да не си помислите, че казвам това не е поезия, ако пък и Вдъхнете и малко чувства, от ония, неподлежащите на правила и правилности, защото, ние, читателите, сме гадна порода, г-це Терциева - хем не пишем, хем и претенции имаме.