Всеки превод, всяка рецитация, всяко четене на един текст е един вид интерпретация. Дори и самият автор на текста ако си прочете стихотворението втори път след като го е написал, би го интерпретирал малко друг начин, от това когато го е писал за първи път. Хайку позволява безброй интерпретации, зависи от моментното състояние на четеца. И разбира се истински може да се оцени само ако човек познава добре японски език, философията на зен, времето в което е писана поемата. Но не е нужно да се знае всичко за да се усети магията на Хайку.


Целта на хайку е да създаде чувство, усещане, настроение в ума на читателя. То е структурирано така че да концентрира в себе си напълно някакъв момент, събитие, като го предава съвсем схематично. Всичко ненужно е изхвърлено и само най същественото е оставено. Като при това то не е предадено пряко, а по скоро косвено чрез някаква алегория, сравнение и т.н.


В Йога и в Будизъм и т.н. най-важното и същественото е да се живее в момента, „тук и сега”. Онова което е най характерно за всички Хайку, е че те са хванали в себе си „момента”. Когато човек ги чете, той отново като че ли хваща момента, като че ли времето спира. И онзи момент в който те са писани, се слива с настоящето и бъдещето в едно непрестанно сега.



Що може да е лесно,като може и да е трудно