|
|
| Тема |
 Без(д)верие |
|
| Автор |
Sheetal (тъмна Индия) |
|
| Публикувано | 09.11.05 02:57 |
|
|
|
Жасмини. И изкъртени врати.
Не помниш за последно кой е търсил
в ръцете ти подслон от себебягство,
но оня грапав белег от затръшване
го помниш и прилича на монета,
с която хвърляш жребия си нощем,
а после препрочиташ по лицето си
какво ти е останало от вчера..
И помниш, че вратите са продажници,
защото позволяват чужди стъпки.
Заспиваш с още детския си навик
да пазиш светлото, а всъщност
сънуваш пеперуди и проклятия,
разпънали очите ти на кръст-
не вярваш на изтърканите картички,
в които пише колко си прекрасна,
когато хапеш устни в невъзможност
и хвърляш по пътеката жасмини.
Но знаеш, че сигналите за обич
се дават зад затворени врати,
когато... преживееш онзи който
поряза тоя праг от много връщане
(и който още тропа по прозорците),
но всъщност не умее да прегръща...
----
забравих: на ШестаГлуха..посветено...
Редактирано от Sheetal на 09.11.05 03:09.
| |
| |
| 
|
|
