да бе, и мен ме дразнят влаковете, изтърканите от пътуване релси и поетизираните чувства, и поетизираните НЕчувства и изобщо поезията май повече я свързваме с онова захаросано-напудрено усещане за страдалчество и самосъжаление от несбъдване...обаче странното е, че при мен дразнителите провокират някакви емоции, които ми се иска да ги запратя дори отвъд белия лист....незнам...разни мисли...

Ами... благодаря ти за споделянето .