|
|
| Тема |
 Гара за луди |
|
| Автор |
Sheetal (тъмна Индия) |
|
| Публикувано | 27.10.05 08:15 |
|
|
|
Останаха ми блатните кокичета
и мътните води на тишината,
и хилавото вчерашно "обичам те",
осъмнало на гарата за луди
в очакване на следващия влак
и следващото глупаво пътуване
към нечия душа, която вече
от чакане е станала на спирка...
Разбрах, че сфетофарът е предател
и дългото червено не е съмване,
откраднало очите ми , когато
сълзИте се обесиха след теб..
Забравил си как вярвахме наивно,
че всеки труден път е много истински,
а всъщност , че посоките са криви,
не виждахме съвсем..
(..или не искахме..)
И аз ще спра от утре да си спомням,
(когато за последно се избистря)
къде се е отструнило сърцето
и колко струва бялото и чистото..
И тия сини гривни против уроки
дали ще ме опазят от несбъдване ..?
Зад мен е само - гарата за луди..
Ще чакам някой влак да ме завърне...
| |
| |
| 
|
|
