преводачът е автор, който пренаписва наново.

всеки завършен художествен текст е едно цяло, което не може просто да се извади от контекста на езика и да се плесне едно към едно в съвсем различен език. езикът не е някакви крайни правила, езикът е в главите на хората - различни хора, различни глави, различни култури, различна история, различни езици....

така че всъщност става пренаписване, което си е напълно авторски, творчески процес.

а няма нищо по противно от творец-имитатор. като ще пренаписваш, щото нямаш друг избор, пренаписвай със замах - примерно Владимир Свинтила и Бърнс. какво ще кажеш за тези преводи?




какво значи калъп? ако има някой бг поет, който да не робува на калъпа на формата, която толкова се обсъждаше, това е валери петров - просто я владее прекалено добре - иначе представяш ли си колко време би му отнело да направи всички тези преводи, ако трябваше да се мъчи да наглася римичките и ритмичките?

конкретно да те питам - какво остава като махнеш обкова на думите? покажи ми го да го видя де...? искам да го пипна, да го вкуся, за да знам че като махаш ти обкова остава същото както когато го махам аз