|
|
|
|
|
Пред сливане в пясъчно търсене
пак ще спрем на брега на въпросите.
Ще прозвъннат в нас тишините ни,
изтъняли от толкова лутане.
Компасите, до един лудо влюбени,
омагьосани, в мига ще застинат.
Древно чудо във вените плиснало
ще трепти, ще трепти върху струните...
А в градчето с липите оголени
есента пак флиртува с лятото,
надприказват се градските гълъби
с фонтана, закичил площадчето.
И забързана, спъвам се в вятъра
в шепи стиснал пендарите липови.
Не намерих пътеката, пряката,
към света ти...
А дали съм я губила?
http://winbg.com/sybka/
| |
| |
| 
|
|
~~~
