|
Тема |
Псуем те животе! |
|
Автор | чaлrapka (Нерегистриран) | |
Публикувано | 02.10.05 00:11 |
|
|
Отдавна с времето разбрах-
решил си да ме хванеш в клопка,
да посееш в мислите ми страх,
от някаква си там ... голгота.
Опитваш се да ме "спасиш",
на колене пред теб да падна,
да търся прошка - току виж
наказана да не остана.
Но нямя да я бъде, знай!
Очите ми не си покварил,
те виждали са онзи рай,
за който ти си позабравил.
Пропусна този факт ,нали,
че давайки ми шанс да дишам,
ще искам още, още и дори
срещу вятъра ще тичам.
Копнея и ще бъда пак
на слънцето дете любимо
и залезът ми ще е знак,
че съм била и ще ме има.
Не смей да ме обгръщаш в мрак,
с усмивка знай ще го загърбя,
в недрата му ще пусна цвят,
в ухание и грях ще го превърна.
Дори във сетния си час
с любов назад ще се обърна
към тези, що проклинах в яд
и с мир в пръстта ще се завърна.
|
| |
|
|
|