Може би съм малко закъсняла,
да вляза в този поетичен клуб!
Но сърцето ми клето не трае
да ви кажа, две, три думи и аз!

Че отдавна през Ада аз минах,
като червей ме стъпкаха -там!
Но с очите си видях светлината,
и песента на ангелите по-дочух!

Че злото е престола на доброто,
а светлината е сестра на мрака!
Раят и адът са във нашите мисли,
нелепи и несъществуващи в главата!

А звездите в небето са малки слънца,
горящи огньове във нощите бели!
И слънчето е вечно като вечноста,
а любовта му е дар за сърцето!

Е, малко май излизам от строя, но пиша и
аз ей, така за кеф. Вместо да изкарам някой
друг лев, призрако - приятел мой от днес)



Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!