Хей, здравей!. Чак сега като прочетох разбрах коя си тук, ама това на ушенце само:-) Силни стихове пишеш, но все въртиш и сучеш около болката или бъркам. Знаеш, че тя ни извисява на едно друго ниво. А относно пареното под клепачите, е защото в очите са нашите души. Именно те парят в тишината. Но аз си разговарям с нея, и знаеш ли не пари чак толкова. А зарежда с нова енергия. Пък копривата, където жарне си има своето значение. Лекува и тя;-)
Търси и в тъжното нещо весело, щото иначе я оцелели , я не

Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!