|
Тема |
Re: форум "Поезия" [re: пpизpak] |
|
Автор | 3aвeщaниe (Нерегистриран) | |
Публикувано | 19.09.05 10:10 |
|
|
Благословия
Самотните прозорци нека все по-кратко светят
запалени от летящите във есенната нощ греховни пламъци на еротичното желание
Господи, нека за всички самотни мъже и жени спре това ненаситно чакане, заченато от мечти за безпаметно сливане
Моля те, Господи, спри безнадждния полет на всички бременни със самота и безлюбие черни птици
Птици, които знаят само що е бездната синя на изпразнената от полет еротична експлозия...
Господи, моля те спомни си онази древна притча за съществата, които си създал по двойки -
Моля те, събери ги отново, но не им отнемай мечтите и не ги наказвай със скуката на предизвестеното съществуване.
Нека фениксът танцува за всички своя пламенен танц в унисон с музиката, която полита към мастиленото небе.
Благослови всички земни мъже и жени, Господи
********************************************************
Когато
Когато себе си ти преоткриеш
и истинския лик
на същността ти
огледалото магическо
разкрие
пред смаяния взор
на капките сълзи
извиращи от извора най-чист
от центъра на твоя Универсум -
Сърцето...
Когато паднал си на колене,
но имаш сили
кървящ,
недъгав,
немощен,
от глутницата алчна
дори и пълзешком
да се измъкнеш...
Когато любовта
те осени и сложи ти клеймото
неискан, нежелан, низвергнат
но твоят чист и вихрен плам
не гасне
във вихрушката ужасна
и безмилостна
за твое щастие...
Когато смъртта отнеме
най-скъпото ти
и те потопи
във бездната на хаоса и мрака
но ти възкръснеш пак
не само заради живите
но и заради мъртвите
защото няма смърт
смърт няма...
Когато страха обсебващ
ти надвиеш сам
със смях, извиращ
от лабиринта тайнствен
на твоя Център най-свещен
във който времето линейно
танцува с Вечността,
наречена безкрайност...
О, птицо моя, щастие, ела
усещам как летим отново в небесата...
Това, че твоето докосване усещам
и този полет шеметен
дори това ми стига
Защото този полет
щастието мое прави свято...
|
| |
|
|
|