Nevermind, изпращам ти едно весело стихотворение от уважение към идеята.

Ти си далеч и все пак близък,
все същият и непознат,
до мен си ти, а недостигнат
от мен в безкрайния ти свят.

Потъвам там, и в миг видения
изпълват смаяния взор:
това си ти, непроменения,
сред необятния простор.

Обличам се във дрехи от цветя,
на среща с теб, ухаеща на младост,
а ти разпръскваш лъч от светлина
и ме обливаш със зари от радост.

Момче, танцувай вечния ни танц
и изплети ми мрежа от коприна,
и в тази люлка само ти и аз
да гледаме света със жар невинна.

Иди и пренеси ме през звезди,
излей върху ми пламнали искри,
и нека двама с теб да полетим
далеч-към омагьосани гори.

И нека да потънем във забрава,
и нека този приказен разкош
да бъде нашата Божа награда
за чистата, свещената любов.