Ти си моята несбъдната мечта -
близка и никога реална,
вкаменен съм, за да те погаля със ръце,
но усмивката ми в твоите вълни синее.

Ти си мойта нежност недарена -
скрита в мен, пенлива и засмяна,
но за другите съм истукан трънлив,
облян от твойта шумна чиста пяна.

За теб съм пристан тих и плодороден,
за другите съм буреносна плащеща скала-
в изгревите огледало съм на богороден,
в гънките ми орлите вият си гнезда.

Твърд и мек, сдържащ вулкана,
напиращ с неустоима вихрена мощ,
аз съм Орфей с каменна лира зовяща,
а ти - Евридика, тъй близко трептяща!...









-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!