трябва да ти кажа, че наистина имах нужда да прочета нещо ведро :))))))). Общо взето съм останала с впечатлението, че този стил в поезията някак се пренебрегва от пишещите - дали защото не е достатъчно атрактивен, дали защото не на всички им се отдава- ето , и аз не мога да пиша така, но за сметка на това чета почти всякакви стилове този ти стих определено ме усмихна. Особено този израз "пороби небосвода"... Не бях се замисляла , че човек може да го пороби / в добрия смисъл/...

Ами..пожелавам ти сбъдване, пък и да уцелиш слънцето съвсем не е толкова лошо.. Мен не ме е страх от опарване..В Индия имат един ритуал да се молят над огън.. Аз само съм го наблюдавала отстрани, но дори така ти се струва, че се пречистваш едно такова ..очите тисълзят от специфичния дим, аромата, топлината е някак друга..приятна е.. Та..това за слънцето ми напомни за него..