Мръзнем си... и пишем...
Мастилено-трвожни.
Все нещо ни е криво,
все нещо - невъзможно.
Все нещо - недостатъчно.
(И слънцето ни вече
не ни е портокалено..)
Разбирам те, човече-
усещам тия стихове
как парят на езика,
как дращят по клепачите
и искат да извикат...
Защото за щастливото
по-трудно се разказва,
но болката - нестихваща-
не пита.. Тя сама
ни хвърля зад завесите,
на дъното, под мрака..

И Адът е потребен
да стъпиш на земята...

--

Добро утро
Не си мисли, че не настоявам на позицията си .
Но разбирам споделянето ти.. И мен често ме спохождат такива "мисли-гости"...

Редактирано от Sheetal на 10.09.05 07:50.