След като реших проблема с изключения си телефон и останах със задоволителните неколко левчета в джеба, но пък с планове за много бизнес и много пари, и с всичките тези мъже които безнадиждно ме свалят, дали не е виновна възрастта, но вече като че нямам сили да се съпротивлявам, толкова са мнго и толкова досадни , ах




...
А после започвам да мисля и мисля и вече не зная какви са мечтите ми зяглъхнали в Ами какво ще ядем днеска - пак картофи разбира се, и това че нямаше кой да ми ги сготви, котето пак е гладно нали, нахранвам го мисля си, и после заспивам






....
Любовта се процежда в принудата. Няма ли да ми звяннеш. Ще правиме ли любов? Всичкото това насилие в което участвам, защото.....май нямам избор, дали съм слабохарактерна?
Мъжете не питат......
Принудата.......разгласява безсилието......свиква се с всичко......примирие.....чета си Лотман, да нещата са такива каквито са........Тъжно ми е

...

Ти май не ме разбираш? А това е лошо......Да се падариме ли? А защо ти не ми звъннеш? Защо всички други ми звънят търсят ме, карат ме да излизам н-а- -с-и-л-а-, а на теб.......ти е все равно, нали аз съм дурачка.......Може пък аз да ти звънна, ако намеря смелост, която разбира се нямам, като оставим настрани БТКто


...И какво очакваш да ти кажа?



Да, ей сега....та аз дори не знам......ти ли си? или не си+
Здрасти, ми аз реших да ти звънна след 4 месеца, щото реших че се разписахме в един форум.....ама не съм 100 пр сигурна.....и като оставим на страна онези кликвания на които после като ми звънеше и аз не ти дигах, и всички смс които ти пратих,



е аз нямам обяснение за това......


А и ще можеш ли някак си да разкараш мъжете около мен?
Soforth Id like that we live togather. Du you imagine this, say no, because you simply dont. And you cannot imagine how im split into relationships that i dont like. Help me, hate me, love me. But you cant. You only think,.....wow....there is love its so so so simple Well may be it is.