|
|
| Тема |
 Твоя |
|
| Автор |
тиxичko (Медиум) |
|
| Публикувано | 04.09.05 03:27 |
|
|
|
Аз съм твойта палава вълна,
ти си моят недостъпен бряг.
Втурвам се към тебе устремена,
после се отдръпвам пак...
Ето ме - сега прииждам, тръпна.
Моята прегръдка те облива,
но преди да можем да се сбъднем,
ревниво пак морето ме отмива.
И отново с ласка те обгръщам -
нежна, волна, слънчева, засмяна,
но след отлива на нашта среща
ни остава само бяла пяна.
Ние две стихии сме... За миг
отдадени, преливащи и единени.
Трепетна вълна... Далечен бряг...
Свързани и вечно разделени.
Най-обичам да съм змия- ем си лежим, ем си одим.
| |
| |
| 
|
|
