Това ми прилича на едно стихотворение, което преди доста време си записах в една тетрадка със стихове. Специално си направих труда да я изровя и да ти го препиша. Може би то е, което търсиш.


Да, ето – аз съм в бяло. Цялата в коприна.
А в очите ми блестят сълзи.
Усмихвам се на всеки, но на сила.
А нещо в гърлото ми пак боли.

Как е шумно – хората се смеят.
След малко ще пристигне той.
Ще си усмихне и ще каже мило:
„Изтрий сълзите и бъди герой!”

О! Не! Чувствам, че ще падна...
Заставам с паднали очи...
„Не го обичам! – чувате ли хора?”-
един вик в мен се блъска и крещи.

Поглеждам към теб, мила мамо.
Твоите очи също плачат
и настойчиво ме молят:
„Недей, дете! Заради мен – търпи!”

Сред хората се двама движим
Обсипани с целувки и цветя.
Едно дете към него приближава:
- Вземете – казва – тез цветя!

Един човек със тях ви пожелава
щастлив живот със таз жена!
Изтръпвам цялата! Изтръгвам розите с вик.
Едно листче бяло лежи в тях без плик.

„Бъди щастлива!...” и неговото име...
Най-хубавото име на света.
Което днес не мога да повторя,
защото съм омъжена жена.

ЖИВЕЙ ГОРЕЙКИ