|
Отдавна още, във епохи най-отдалечени
Пророци праведни, отшелници и риши
Аскети строги и монаси, и дервиши
постигнали са истина неоспорима:
че “над” земята свят невидим има.
Той съществува и не съществува.
Царство на сенки и на привидения.
За някой - свята истина, за други пък лъжа.
Убежище от всякакви тежнения
Или каторга за човешката душа.
Отдолу – ад, отгоре – рай, чистилище в средата,
Но не за “златната среда” тук става дума
Или за “пътя златен”, начертан от Буда,
А за онази област сумрачна, в която
Безличните и безхарактерните пребивават.
За праведните – Рай: прекрасни плодови градини,
с реки от вино, мляко, мед или нектар,
постелки меки, чернооки пламенни девици –
хем непорочни, хем за наслада отредени
на правоверните, извършващи намаз.
Зелени пасища, потоци бистри и пенливи,
Свещени дойни крави – за мляко и гхии,
Пастири с флейти, увенчани гопи,
Танцуващи в захлас на лунна светлина –
За предано-отдадените, жертващи храна.
За не позналите молитва, пост и благочестие;
Лъжци, крадци, убийци и прелюбодейци –
Казани врящи със катран сред дим от сяра,
Където виковете им за милост само нови мъки
все по-ужасни и болезнени ще им добавят.
Така религиозната фантазия с картини страшни
на мъки нечовешки и сега заплашва
чедата божии, отдали се на Сатаната
или с примамливи и чувствени наслади
към праведност и непорочност ги приканва.
Дори Христос - самият Той докрай възвишен,
в беседите си прости пред тълпата,
за да повярват и да си спасят душите,
използвал е картината открай позната:
че там, във рая, щастие смирените очаква.
Ала наред с познатите ни догми и легенди,
създадени да всяват страх или надежди
в незнаещата праведния път тълпа,
за търсещите истинската Светлина
доктрина друга, много по-богата има.
За Свят обширен, светъл и красив,
където вечният стремеж към Истината свята-
преследван, поругаван и подтискан на земята-
освободен от плътските си букаи
се устремява без баласт към звездни висоти.
Там също има планини, реки, морета
(защото “както на земята, тъй и на небето”)
и градове, и общини, и слънчеви зари,
но и сумрачни области, лишени от лъчи,
където не виделите духовна светлина
във сън до новия живот ще пребивават.
Но съградилите си дом с основи здрави,
с духовен устрем срещнали “смъртта”,
във облик нов живота продължават;
талант и сили неуморно като влагат
в труда безкористен намират радостта.
Там всеки облика си с мисъл сътворява
и ако този орган в някого е неразвит,
поради слаба употреба в земния му бит,
той ням и глух задълго ще остане,
ако застъпник и водач пред него не застане.
С тържественост и вдъхновение се запасете-
те ключ вълшебен са за тежките врати-
и “Царството небесно” тутакси отварят
на чистите сърца, лишени от поквара,
щом огънят на любовта във тях гори.
Затуй “покойниците” близки изпратете
не с погребален звън и траурни слова,
а с пожелание “на добър път” и химн тържествен,
за не бъде поривът и устремът естествен
на вечната душа прекършен от скръбта.
|
Другият свят
