|
|
| Тема |
 Приказка |
|
| Автор | нepaзбpaнa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.08.05 04:20 |
|
|
|
Заспиваш ли? Аз май че те събудих...
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми крещеше до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък бях, а исках да говоря-
устата ми залепна да мълча.
Не се сърди! Ще си отида скоро...
Доведе ме на бурята плача.
Ще седна до главата ти - ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е заложил зла поука
един мъдрц от стари времена.
"Един разбойник цял живот се скитал,
бездомен, по голямата земя.
Вместо сърце, в пазвата си, скрита,
той носел най-жестоката кама.
По път убивал де, когото срещне-
човекът, като дявола бил лош.
А за какво му е било имане?-
Той нямал дом. Той имал само нож...
Ала един път от умора,
под слънцето, на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора,
но никой до главата му не спрял.
Само малко, дрипаво, момиче
направило му сянка със листо.
Заплакал той - за първи път обичан...
Заплакал той - разбойникът...Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава,
сълзи от кървав погреб да текат.
Една ръка...по-топла от огнище
на главореза дала онова,
което той не би спечелил с нищо-
ни с обир скъп, ни с рязана глава..."
Но ти заспа...А тъй ми е студено...
Туй приказно момиче...Где е то?
То стоплило разбойника,а мене
ти никога не стопли тъй...Защо?
известен автор
| |
| |
| 
|
|
